„Аркус Джуниър“ представя: блиц интервю с Петър Иванов

Тазвечерното представяне няма да е изненада за никого. Защото всяко училище си има директор, а нашият ръководи и Американски колеж „Аркус“. Няма да го клонираме, той е работохолик и чудесно ще се справи с управлението на 2 учебни заведения. Петър Иванов, по-познат сред колегите ни само като Иванов (или шефа) е принципен, стреми се към съвършенство и тласка към същото. Той е не само главата на нашето училище, но също барометърът в него и мостът между всички участващи в учебния процес: ученици, учители, родители, настоятелство. Ала не се заблуждавайте от строгия и делови тон, с който говори: напът е да пусне шега, от която ще се разсмеете мигновено… или ще Ви накара да се почувствате неудобно, ако нямате чувство за хумор. Иванов често казва, че избира колегите, с които да работи, и по този критерий: колко носят на шега. Все пак не бива да се вземаме твърде насериозно.

 

Петър завършва „Английска филология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1994 г. Веднага след дипломирането си поема позицията на директор към верига училища за английски език и компютърна грамотност за клона ѝ във Велико Търново, като остава там 7 години. След това в продължение на 2 години развива собствена частна школа. От 2003 г. до днес е „временно изпълняващ длъжността директор“ на Американски колеж „Аркус“ (както самият той се шегува). Иванов допълва към „скучната“ си автобиография, че е семеен; горд баща на близначки.

 

Прочетете и неговите отговори към блиц въпросите, които му отправихме:

 

1. Каква е твоята мотивация да станеш директор?

Истината е, че никога не съм искал, планирал или мечтал да стана директор. Така се стекоха обстоятелствата, че още като студент във ВТУ започнах да преподавам временно()... и така до ден днешен. Смятам също, че съм късметлия и благодаря на съдбата и на някои определени хора, че ми предоставиха този шанс. Удоволствието да имаш свободата да изградиш екип, който да работи така добре и с постоянство, е огромно удовлетворение.

 

2. Използвал ли си алтернативни подходи в работата си като учител?

За скромния си опит от 32 години преподаване съм преминал през различни ситуации, различни възрасти на обучаемите и, разбира се, съм прилагал многообразни форми на преподаване. Независимо какви инструменти и подходи прилагаш най-важното за всеки педагог е да направи две неща. Първото е да предложи материята по разбираем за усвояване начин, а второто е да мотивира обучаемите да искат да разберат и научат преподаваното. Второто нещо става все по-трудно в последните години.

 

3. Какво предпочиташ да правиш в свободното време?

Имам два основни начина да се „зареждам“. Още от ученическите си години играя тенис на корт. А второто ми хоби е риболовът.

 

4. Предизвикателства?

Ако говорим за предизвикателства, свързани с работата, то напоследък най-трудно е да откриеш млади, подготвени хора, които да искат да станат учители не заради условията на труд, а заради каузата. За щастие, аз все още ги намирам и успявам да ги мотивирам и задържа в екипа си. Ако говорим за предизвикателства в живота, то те са от различно естество и се променят, но за мен най-съществено е да продължа да правя това, което трябва, както трябва и да не се предавам, независимо от обстоятелствата.

 

5. Какво е твоето виждане за образованието на бъдещето?

Образованието на бъдещето ще бъде смесица от традиционни и иновативни методи на преподаване и учене. Надявам се, изкуственият интелект да бъде използван правилно, а не да изкушава обучаемите да използват и взаимстват наготово решения, отговори, проекти, разработки и др., без да осмислят и разбират използвания материал. Основното предизвикателство пред образованието на бъдещето ще бъде неговото качество. Няма спор, че иначе то ще бъде по-гъвкаво, по-интересно и по-всеобхватно.