Въпреки че Юлия е най-младият член на новия ни екип от педагози, тя съвсем не е без опит. Завършва бакалавърска степен по „Туризъм” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а от миналата година продължава образованието си с магистърско ниво в специалност „Начална и предучилищна педагогика”. Преди да се впусне в тази посока, през 2020 г., започва паралелно 2 курса за преподаване чрез метода Монтесори - единия за деца от 0 до 6 г., а другия за деца от 6 до 12 г. Въпреки че професионалната ѝ пътечка не тръгва веднага в посока преподаване, Юлия има най-много опит именно като учител - от 2016 до 2023 г. тя преподава английски език на деца в местна езикова школа. За 1 година прави пауза от учителстването, за да удовлетвори и друга своя страст - пътуването. А завръщането ѝ обратно към призванието, което си е избрала (или пък то нея), е привилегия за нашия екип.

Какво още разказва тя за себе си, може да прочетете в блиц интервюто:

 

1. Каква е твоята мотивация да станеш учител?

Още от малка мечтаех да стана учител. Бях вдъхновена от учителките ми от детската градина и началния курс. След училище учех уроците си, “преподавайки” на играчките, които старателно подреждах на леглото. За дъска използвах големия си гардероб, върху който пишех с тебешир (скришно от родителите си). Дори с малко повече заобикаляне по пътя се срещнах с моята мечта и я живея всеки ден. Да си учител не е само работа, а по-скоро призвание. Припознавам се в него всеки ден. Неспирната радост у децата и чистият им интерес към живота ми помагат да оформя по-добрата версия на себе си и така да допринеса за позитивната промяна и постижения в техния живот.

 

2. Кога почувства нуждата като специалист-педагог да потърсиш алтернативни подходи, които да прилагаш в работата си?

Още преди началото на професионалния ми опит участвах в проекти с доброволци от различни държави. Те преподаваха на английски език на деца в различни детски градини във Велико Търново чрез игри, песни и изкуство. Постепенно забелязах, че тези разчупени подходи оказват силно влияние върху тях. Защото освен че малчуганите са активни и се движат чрез игрите и изкуството, всичко, което учеха без да разбират, оставяше следа в тях и разбуждаше интереса им към света.

Впоследствие, насочвайки се към учителската професия, намерих среда, която ми даде свобода и ми помогна да науча и приложа разнообразни подходи.

 

3. Какво предпочиташ да правиш в свободното време?

Обичам да пътувам, да прекарвам време навън, сред природата. Обожавам да готвя и много обичам да танцувам. Важна част от моя живот са семейството и приятелите ми и в свободното си време винаги отделям време за тях.

 

4. Предизвикателства?

За мен те са лост, който те задвижва напред, но невинаги можеш да го разбереш, докато се случва. Приветствам ги, защото благодарение на тях се усъвършенстваме и разширяваме границите на нашите възможности. Предизвикателствата, независимо успешно преминати или не, остават като най-добрите уроци в живота ни.

 

5. Какво е твоето виждане за образованието на бъдещето?

Мечтая, когато хората чуят думата образование, да чувстват сила и вдъхновение, а не разочарование. Образованието е нещо по-голямо от прочитане и запомняне на урок от учебник. То е не само в училище, а също и вкъщи, и навън. Когато чуя “образование на бъдещето”, си представям синергия между ученици, учители и родители. Виждам как се възпитава и развиване на емоционална интелигентност, това да си добър човек. А онова, което сега са стандарти, които трябва да се покрият, да се превърне в разгръщане на потенциала чрез преживяване, докосване до природата и дейности, адаптирани спрямо различните нужни на децата.