„Аркус Джуниър“ представя: блиц интервю с Цвета Караиванова
Затваряме почти кръга на представяне екипа на „Аркус Джуниър“. Време е да отделим внимание на основоположника му - Цвета Караиванова. Тя е първопричината в нашия град да се появи образователна институция, която да играе мост между традиция и новаторство. Цвета смело стъпва по утъпкания път от баща ѝ, основателя на Американски колеж „Аркус“. Но също така го извежда в нова посока, където няма пътека. Тя я създава в стремежа си да даде най-доброто не само за своите деца, но за всички останали в нашия град.
Цвета е човек със заразително слънчева енергия. Лекотата в общуването с нея се дължи на това, че тя е едновременно и земна, и огнена като характер, непринудена и почти винаги усмихната, макар понякога да е само с очи. Усмивката ѝ обаче не е фалшива, нито е поза, затова няма как да не отвърнем със същото. Дълбочината в светоусещането ѝ се чете във всяка нейна дума, но е подплатена и със солидни действия.
Цвета завършва бакалавърска степен по специалност „Финанси“ в Израел и продължава с магистратура по „Мениджмънт“ в Лугано, Швейцария. Веднаха след това се връща в България и заживява в Пловдив, като междувременно започва работа в сферата на финансите. Остава там 8 години, но след раждането на двете си деца решава да се завърне във Велико Търново, за да ги отглежда на спокойно място. Малко по малко узрява идеята за нужда от алтернативно образование за децата не само в родния ѝ град, но в България като цяло. Ето така започват първите стъпки по осъществяването на „Аркус Джуниър“.
Ето и какво ни сподели още Цвета по време на блиц интервюто ни с нея:
1. Каква е твоята мотивация да тръгнеш по стъпките на баща си?
От една страна, изпитвам отговорност към всичко вече създадено от него. От друга страна, възпитавана съм всячески да се опитвам да живея съдържателно. В опита ми да го правя животът ме срещна с хора-съмишленици и след като направих една крачка към тях, някак пътят напред се показа, всичко стана кристално ясно. Накратко – нямах избор да не следвам тези стъпки и това ме прави щастлива.
2. Използваш ли алтернативни подходи в ролята си на родител?
Смятам, че използвам, без дори да съм имала нуждата в началото да се информирам формално за тях. Особено в образователен аспект, на този етап за мен е по-важно децата ми да растат добре физически и да развиват емоционалната си интелигентност. Мисля, че това е чудесен старт за децата.
3. Какво предпочиташ да правиш в свободното време?
Близките ми приятели постоянно се шегуват, че за мен важи нашумелият израз „JOMO“ (joy of missing out). И май наистина е така: в последните години избягвам шумни места с много хора. Като цяло филтрирам излизанията и контактите си. Каквото и да правя, обичам да намирам съдържание в него, да присъствам изцяло в мига. Най-често тези моменти са, когато се разхождам в природата с децата; когато чета книга, пътувам или изкарвам прекрасна вечер с хубава храна, заобиколена с най-близките ми приятели и семейство.
4. Предизвикателства?
Като цяло вярвам, че предизвикателствата са много хубаво нещо. Конкретно за ситуацията предизвикателството се състои в това, че парадигмата на доброто образование е в процес на коренна промяна. Вярвам, че вървим към период, в който ако трябва да си представим децата си като възрастни, да стоят пред нас, е време да се запитаме не „Какво трябва да направим, за да са успешни?“, а „Какво да направим сега, за да може един ден да са благодарни за детството, което са имали?“. Детството е периодът, от който един възрастен черпи психическата си сила и устойчивост, а истинската конкурентоспособност и придобиване на умения са тясно свързани с това.
5. Какво е твоето виждане за образованието на бъдещето?
Бъдещето започва сега. Първо, никой по света не се интересува от дипломи и оценки, а от „портфолиото“ и уменията. Тоест, тук има смяна на целите ни. Те не трябва да са трупане на дипломи, а трупане на умения. И второ, за да си истински устойчив във времето, трябва да си един добре балансиран психически човек и да имаш добра емоционална интелигентност. Има много примери в света на хора на високи позиции, с чудесни дипломи и умения, които обаче не могат да превъзмогнат детски травми - било то от родители или от училище. Понякога такива хора намират утеха в опиати. Или пък всеки има (или е имал) онзи колега, който е невероятен професионалист, но се работи трудно с него просто, защото няма нужната емоционална интелигентност да се разбира с останалите. По мое мнение, образованието на бъдещето не се крие в грандиозни неща като изкуствен интелект или роботи, а започва в изначално най-простите на вид неща, като достатъчно време за свободна игра в най-ранна възраст, развиване на въображението в децата и създаване на красиви спомени, свързани с детството в училище. Ако имаме това, всяка друга придобивка от бъдещето е добре дошла и би ни надградила.