Още с първата ни неформална среща Биляна Бонева остави ярка диря с присъствието си. Високата емоционална интелигетност, струяща от всяка дума, не реже като бръснач, а напротив – пробужда жажда за още споделяния и въпроси. Защото каквото и да каже тя, вроденото ѝ чувство за хумор омекотява и най-сериозния разговор. И професионализмът ѝ си личи именно там, между редовете. Защото няма нужда някой да се взема толкова насериозно, когато делата му говорят по-красноречиво от думите. Въпреки това ще споделим и малко лаконична, но нужна информация за нейния професионален път.

 

Биляна завършва специалност „Начална училищна педагогика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а след това зад гърба си има близо 35 години педагогически стаж в 2 други местни училища. През това време завършва допълнителна специалност, изкарва тригодишен курс за валдорфски учители в столицата и участва в редица национални и международни проекти. Биляна е правила множество открити уроци както за колегите, с които е работила, така и за такива от други училища, включително и от други градове; участвала е в семинари, кръгли маси, множество обучения на различни теми. А заедно с помощта на един от класовете, чийто класен ръководител е била, има и издадена книга, наречена „Книга за спомени“.

 

Ето и как отговори на блиц въпросите, които я попитахме:

1. Каква е твоята мотивация да станеш учител?

Първоначално към тая професия ме насочи моята майка, която беше детски учител и директор на детска градина дълги години. След завършване на висшето ми образование бях сигурна, че искам да работя като учител. Спомнях си всички свои учители, които са ме вдъхновявали, както и онези, които са ме обезверявали. Исках училището да бъде място, където децата научават неща, които после използват; където създават контакти и приятелства, които поддържат; където откриват себе си и се развиват.

 

2. Кога почувства нуждата като специалист-педагог да потърсиш алтернативни подходи, които да прилагаш в работата си?

Обикновено един учител и човек израства, когато среща трудности. Поколенията се променят и учителят трябва да се развива заедно с тях. Когато усещаш, че не стигаш до учениците си, така както на тебе ти се иска, значи е време за търсене и промяна. Няма съвършена педагогическа система, няма универсални учители, затова е по-важно да има гъвкава образователна структура и търсещи, творчески настроени учители.

 

3. Какво предпочиташ да правиш в свободното време?

Харесва ми да пътувам, да ходя в планината, да чета книги. Минала съм през различни жанрове - фантастика, фентъзи, магически реализъм, исторически романи; педагогическа, философска и психологическа литература. Напоследък чета наредби и документи. По едно време бях страстен киноман, харесвам френското и италианското кино. Отпочивам си, когато готвя и меся хляб, това е едно от нещата, които ме разтоварват и успокояват.

 

4. Предизвикателства?

Приемам целия си живот като предизвикателство и приключение. Харесва ми да вярвам, че всяко предизвикателство те развива, обновява, вдъхновява и променя към по-добро. Среща те с хора, които те обогатяват и изменят. Предпочитам да живея в „интересни времена“.

 

5. Какво е твоето виждане за образованието на бъдещето?

Вярвам, че образованието на бъдещето ще е през целия живот на човека и промените, които се извършват сега, трябва да са насочени в тая посока. Когато човек не изгуби вярата в себе си, жаждата за промяна и остане вътрешно гъвкав, той ще може да учи резултатно.