Нека Ви запознаем и с нейния професионален път досега. Деница е завършила „Английска филология“ с педагогически профил във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Веднага след дипломирането си започва работа като преподавател по английски език във великотърновско училище, а по-късно – и в столично. След това продължава да преподава в частна езикова школа, отново в София. И така до лятото на 2010 г. Същата година тя изкарва курс за преподавател-сугестопед и много скоро след това пътят ѝ поема в тази посока, но на свободна практика. Няколко години по-късно се включва в тригодишен курс по валдорфска педагогика, в същото време като заместник-директора на „Аркус Джуниър“ – Биляна Бонева. Участва в доброволчески младежки лагери в България и чужбина. Създаването и ръководенето на групи по импровизационен театър в Русе и Велико Търново, а също и на музикална и театрална къща на езиците в старата столица на България загатват за нейните вродени артистични умения и влечение към изкуството. Деница е създател и съавтор на игра за общуване и комуникационни умения „Дарплей“.

 

Прочетете какво още ни сподели тя за себе си по време на блиц интервюто с нея:

1. Каква е твоята мотивация да станеш учител?

В гимназията имах учителка по български език и литература, към която приковавах поглед и попивах всяка нейна дума. Погледът ѝ, очите ѝ, гласът ѝ ми въздействаха. Преподаваше ми 5 години и заобичах силно литераратурата, поезията, онова, скритото между редовете, което чака да бъде преживяно и разбрано. Благодарение на тази учителка усетих силата на добрия пример, на Учителя, който присъства и въздейства. Учителят, който уважава себе си и предмета си, по който преподава. Мисля, че тази жена пося семенцето на учителската професия в мен преди 33 години.

 

2. Кога почувства нуждата като специалист-педагог да потърсиш алтернативни подходи, които да прилагаш в работата си?

Живях 9 години в София и през 2009 присъствах на едно обучение за учители по английски, което беше огранизирано на база Сократовия метод за извличане на познание от участниците в курса. След него сякаш преоткрих чудото на учителското поприще в основната му роля – така да предлага знанието, че то да оживява в душите на хората пред теб. Помня, че се върнах в класната стая (тогава работех в езикова школа с възрастни) вдъхновена и окрилена. Месец по-късно дойде и първата книга за сугестопедия на проф. д-р Георги Лозанов, която прочетох, след това - и обучението ми за преподавател-сугестопед. Помня как започнах да говоря на испански само след 1 седмица! Няколко години по-късно открих и тригодишния курс за валдорфска педагогика, който ми даде яснота и разбиране за различните етапи на детското развитие.

 

3. Какво предпочиташ да правиш в свободното време?

Обичам да съм навън, да общувам със семейството ми, да правим неща заедно. Обичам тишината и моментите с природата, да я наблюдавам и разсъждавам за нея. За мен тя е като книга, написана от невидим, но любящ автор. В нея има всички отговори. Те обаче се откриват на онзи, който търси. В последните години ме привлича земеделската работа в градината. Интересни са ми тишината, мислите и усещанията, които долавям в тялото си, докато ръцете ми докосват земята. Обичам да танцувам народни танци и да пея. От 8 години се занимавам и със сакрална архитектура на тялото и водя група за жени във Велико Търново.

 

4. Предизвикателства?

Предизвикателствата са част от пътя и съм благодарна за тях. След повече от 15 години работа извън традиционната образователна система сега приемам предизвикателството да се върна към образователната институция. Желая да поднеса английския език на децата по начин, по който аз съм искала да го усетя като дете. Помня, че в IV клас моята първа учителка по езика беше много строга и ми каза, че той не е лъжица за моята уста. Но пък ето - сега приветствам възможността да покажа, че има и друг красив, спокоен начин на учене, при който няма умора и досада. Надявам се повече учители да се заинтересуват от валдорфската педагогика и сугестопедията и да работят с тях.

 

5. Какво е твоето виждане за образованието на бъдещето?

Този въпрос ме сеща за една учителка, която попитала децата в час. „Какъв искате да станете като пораснете?“ Едно момче вдигнало ръка и отговорило: „Щастлив.“. Учителката побързала да каже на момчето, че не е разбрало въпроса, а то просто ѝ отвърнало: „ Не, госпожо, вие не разбрахте отговора.“

Та, бъдещето е интересна дума. За мен е състояние на ума и душата, което създаваме ежедневно, ежечасно. И там ми се струва, че е щастието. От тази перспектива бъдещето е сега. И образованието на бъдещето е сега, не е утре или след 10 години. Избирам да вложа усилията си в методика, която показва обич на децата и създава добре организирана среда за тях; в която те да са спокойни и сигурни. Валдорфската педагогика и сугестопедията са системи, доказали ефективността си във времето. Системи, които въвличат цялото същество на децата – волята, чувствата и ума. Системи, които разполагат с инструментите да успокоят и да въздействат чрез движение, изкуство, музика, красота, образност и сетивност. Те са богатство и искам да помогна за тяхното съхранение и предаване.