„Аркус Джуниър“ представя: блиц интервю с Аделина Сиракова
Продължаваме поредицата от блиц интервюта със следващия човек, присъединил се към екипа на „Аркус Джуниър“. Аделина Сиракова е от онези хора, които разпознаваме, че са философи по душа още преди да са продумали. Ето защо усещането за нея носи не само доверие, но смисленост и задълбоченост. Дори да не говорим за образование, а за философията на живота в неговата цялост, Аделина с всяка среща ни кара да откриваме нови и нови слоеве по който и да е подхванат въпрос. Фината ѝ настройка е способна да унищожи изначалния песимизъм у всеки, а благият ѝ глас - да предразположи към гмуркане в дебрите на съзнанието. Това са отличителните белези, по които ще я познаете.
А ето и как изглежда професионалният път на Аделина. Завършила е специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 2008 г. До 2015 г. работи като възпитател и начален учител в различни учебни заведения в София. Можем да кажем, че 2015 г. е повратна за нейното поприще, защото именно тогава преминава през Първи международен курс за валдорфски учители „Master of Arts“, който продължава близо година и половина. След това Аделина взема кратка почивка от учителстването, за да се завърне към него с прекроени от валдорфската педагогика виждания. Оттогава насам тя работи в сферата на неформалното образование. Съвместно с родители организира: полудневни групи за работа с малки деца, следобедна занималня за деца от втори и трети клас, уроци по английски език за деца от предучилищна възраст, артистични проекти. От 2014 г. Аделина членува в сдружениe „Приятели на валдорфската педагогика“, също така организира и провежда лекции и беседи на тема „Образование“; подготовя онлайн семинари по валдорфска педагогика, както и работи съвместно с международни организации и лектори от различни европейски държави.
Ето и какво ни сподели през блиц въпросите, които ѝ зададохме:
1. Каква е твоята мотивация да станеш учител?
В същността си мотивацията да работиш като учител има множество слоеве и аспекти. В общи линии я описвам така: тя е като да садиш дървета, за да дишаш чист въздух. Сравнението е неточно, но е възможно най-краткото, което съм способна да дам.
2. Кога почувства нуждата като специалист-педагог да потърсиш алтернативни подходи, които да прилагаш в работата си?
В момента, в който започнах да мисля по-задълбочено за образованието. Не бихме могли да отговорим на нуждите на съвременния човек и общество с методи, които губят своята ефективност поради фрагментарност. Да вземем метода на сричкуване, който особено затруднява децата с дислексия. Ние сме облагодетелствани, че имаме собствена азбука. Но как си представяте да научите едно дете да чете на френски или английски език чрез сричкуване? Бихме могли толкова много да улесним процеса на началното ограмотяване благодарение на валдорфската педагогика и сугестопедията.
3. Какво предпочиташ да правиш в свободното време?
През свободното си време общувам – с книгите, с хората, с природата, с музиката и другите изкуства, със семейството си. Вътрешно общувам и със себе си, за да преосмисля и преобразувам събраните впечатления.
4. Предизвикателства?
Те ни дават шанс да вникнем в дълбочината на една трудна ситуация и да открием най-доброто възможно решение. Предизвикателствата са стъпка напред в израстването на личността и на екипа. Когато намерите вярно решение – добивате вътрешна сила да отхвърлите старите навици и форми на съществуване и да придобиете нови. Когато сбъркате – предизвикателството се състои на първо място в това да признаете и осмислите грешката. Това би могло да даде на човека още по-голяма вътрешна сила.
5. Какво е твоето виждане за образованието на бъдещето?
Светът, в който живеем, е изключително динамичен и непредвидим. Поради това и образованието ще трябва да отговаря на необходимости, които са необозрими днес. Парадигмата за човека се променя. В този смисъл вярвам, че един от важните казуси на бъдещето е да разберем правилно въпроса „Какво наистина е човекът?”. Надявам се образованието на бъдещето да подготви хора, които да търсят отговори на някои важни въпроси. Например, Никола Тесла цял живот се е питал какво е електричеството. Голяма част от философските методи за изследване на света са отхвърлени днес, но философските въпроси все още стоят в основата на всяка наука. Сериозните учени и откриватели си ги задават. Надявам се в бъдеще да има достатъчно високообразовани хора, които истински да разсъждават върху същността на научните открития.